|
Настройки: Разшири Стесни | Уголеми Умали | Потъмни | Стандартни
* * *
Лесно ще се разделят, но как ще се забравят
Панчо за вода отива,
Янка у градинка седеше
под гюл, под червен трендафил,
различни цветя береше,
смесена китка правеше,
сърдито Панча гледаше,
Панчу на Янка думаше:
- Що седиш, Янке, у градинкя,
под гюл, под червен трендафил,
различни цветя ти береш,
смесени китки ти правиш?
Янка на Панча думаше:
- Махни се, Панчо, от тука,
с мене не се закачай,
с мене не се заяждай.
Чула съм, Панчо, и разбрала,
че твойта майка ме не щяла,
татко ти дума не давал,
ние двамата да се либиме,
либиме, Панчо вземаме!
Панчо на Янка думаше:
- Не слушай, Янке хората,
хората дето говорят -
ай да се двама вземеме,
че сме си лика-прилика,
като два стърка иглика!
Екзарх Йосиф, Беленско (Архив КБЛ-ВТУ); трансформирана.
© Тодор Моллов, съставител
=============================
© Електронно издателство LiterNet, 19.12.2020
Български фолклорни мотиви. VІ. Любовни песни. Съст. Тодор Моллов. Варна: LiterNet,
2006-2020
|