|
Настройки: Разшири Стесни | Уголеми Умали | Потъмни | Стандартни
* * *
Лесно ще се разделят, но как ще се забравят
- Дунаве, бел Дунаве,
по ден е бел дун, по ноще,
дали не ми сте видели
моено първо любено?
- Видели го сме, момне ле,
познали го сме, момне ле,
под Гюмюрджина отдолу, -
три ми гемии караше.
Първана беше гемия
манаа скъпа шелия;
вторана беше гемия
манахи ситни инджее;
третана беше гемия
твоено първо либене,
сребърен кавал свиреше,
с кавалян дума думаше:
"Забури ли ме, либе ле,
преболе ли ме, девойко?"
- Я ще те, либе, забурим,
ага бел Дунав престане,
та на барушки остане!...
Чангьрдере, Пашмаклийско, дн. Чепинци, Маданско (СбНУ 39/1934,
Стоин, № 596); дун - вятър; барушки - бари, вадички.
© Тодор Моллов, съставител
=============================
© Електронно издателство LiterNet, 19.12.2020
Български фолклорни мотиви. VІ. Любовни песни. Съст. Тодор Моллов. Варна: LiterNet,
2006-2020
|