* * *

Лесно ще се разделят, но как ще се забравят

- Момне ле, мари, хубава,
нам с тебе харам ни стана
нашесо с тебе галене,
галене на сън сбиране!
Вчера ми хабер допадна,
че ще на аскер да ида,
на аскер, момне ле, на сефер,
та да ми кажеш, момице,
скоро забури ли ме щеш.
- Юначе лудо и младо!
Я те ще тебе забури,
ага си главне разлистне,
та пусне ворше високи
и шире листе широки
да сторет сенка дебела
и я на сенка да сьоднам,
ситно везмо да си везам,
ситно везмоно от ръченикан
и копринена подбулка -
тогав ще да те забурим!
Ти мене забури ли щеш?
- Момне ле мари хубава,
забури та ща, момице,
ага се сберем с йолдаше,
с йолдашене, с кардашене,
та ми през челан минеме,
руйно вино напием
и желани песни запеем,
тогаз ще да те забурем!

© Тодор Моллов, съставител
=============================
© Електронно издателство LiterNet, 19.12.2020
Български фолклорни мотиви. VІ. Любовни песни. Съст. Тодор Моллов. Варна: LiterNet, 2006-2020