|
Настройки: Разшири Стесни | Уголеми Умали | Потъмни | Стандартни
* * *
Искал я три пъти, не му я давали
Залюби Нено Елена,
люби я Нено, лъга я
цели ми до три години,
ала я майка не дава.
Първата годин - "Млада е!"
втората годин - "Дар нема."
третата годин - "Дадена."
Рано Елена подрани,
равни дворове помете
и се назаде повърна,
и си на майка думаше:
- Мале мо, стара майчице,
ти, де ме млада ожени
за това пусто богатство -
не ща го, мамо, не ща го!
Ти, де ме, мамо, ожени
за тоя, мамо, млад вдовец -
вдовец е слана есенна!
Сланата, мамо, падаше -
пролетно цвекье съхнеше,
съхнеше, мамо, вехнеше.
Ерген е, мамо, за мене!
Ерген е роса пролетна.
Росата, мамо, падаше -
пролетно цвете цъфтеше!
Струпец, Врачанско (Манкова 2012, № 7.57).
© Тодор Моллов, съставител
=============================
© Електронно издателство LiterNet, 23.10.2020
Български фолклорни мотиви. Т. VІ. Любовни песни. Съст. Тодор Моллов. Варна: LiterNet,
2006-2020
|