* * *

Хайдушки грях

Разболял се е млад Стоян,
млад Стоян, млада войвода,
та лежа Стоян и боля
цели ми девет години.
На десетата година
Стояновата майчица,
тя на Стояна думаше:
- Синко Стояне, Стояне,
са лежиш девет години,
не те е майка питала
от какво лежиш, та болиш?
А пък Стоян хи думаше:
- Мале ле, мила мале ле,
знаеш ли, мале, помниш ли,
когато бяхме момчета,
момчета и хайдутчета,
вяра и клетва дадахме
гората да набиеме,
когото видим и срещнем,
главата да му отрежем.
Като, мале ле, тръгнахме,
на пътя, мале, срещнахме
една ми млада булчица.
Във ръки, мале, носеше
малко ми, мъжко детенце.
Ний й детето вземахме,
та му главата одряхме
и го в огъня хвърлихме,
та го, мамо ле, опекахме,
на майката, мале, дадахме.
Майката яде и плаче.
Майката, мале, взимахме,
та я, мале ле, вързахме
на едно дърво дъбово,
та оттам лежа и боля.
А пък майка му думаше:
- Синко Стояне, Стояне,
т'ва беше, синко, кака ти,
кака ти, кака Калинка.
Ходеше, синко, ходеше
калмана да прегощава.
Са лежиш, синко Стояне,
са лежиш девет години
и още девет да лежиш!
Да станеш, синко, да станеш
през пръстен да се провираш,
на игла да се подпираш!

© Тодор Моллов, съставител
=============================
© Електронно издателство LiterNet, 04.02.2021
Български фолклорни мотиви. Т. ІV. Хайдушки песни. Съст. Тодор Моллов. Варна: LiterNet, 2006-2021