* * *

Хайдушки грях

Иван майци си думаше:
- Мале ле, мила майчо ле,
постъкни, мале, огънят,
че ела седни при мене
да ти се окам, оплакам.
Царят бе меже повикал
лозето да му копаем,
лозето с бялого грозгье.
Копахме, изкопахме го,
тръгнахме да си ходиме.
Синьото море минахме,
бялото гробье стигнахме,
седнахме да отпочинем.
Всякой си върза кончето
кой за гръм, мале, кой за трън,
кой за цървена калинка.
За мене място немаше
и я си вързах кончето
за едно ново кифурье.
Тамън се току наведах
кончето да си отвързам
от кифурьето изхвръкна
едно ми малко пиленце,
та ми кончето подплаши.
И я се, мале, надникнах
да видя вътре що има
във това ново кифурье,
да не са пилци земълни.
Не били пилци земълни,
ми била булка под було
и зетят с църни бутоше.
Мама Стоянум думаше:
- Ми тва са, сино, ми тва са -
бакю ти и булката ти!

© Тодор Моллов, съставител
=============================
© Електронно издателство LiterNet, 04.02.2021
Български фолклорни мотиви. Т. ІV. Хайдушки песни. Съст. Тодор Моллов. Варна: LiterNet, 2006-2021