* * *

Хайдушки грях

Мама Петкана думаше:
- Дъще, Петкано, Петкано,
тая е годин девета,
как си ми болна легнала,
мама те не е питала, -
от що ми болна ти лежиш?
Петкана майка продума:
- Мамо ле, стара майчице,
като ме питаш, ще кажа,
без да те, майко, излъжа.
Знаеш ли, майко, помниш ли,
кога бех, майко, в гората
на хайдутите войвода?
Па си се, мале събрахаме
на хайдушката поляна,
там си се, мале заклехме
де кого срещнем и стигнем,
главата да му отрежем!
Па си, мале, тръгнахме,
ходихме, що си ходихме,
Минахме гора зелена,
настахме поле широко
и във полето срещнахме
на моя братец детето,
детето, мале Иванчо.
Той се къде мене затече
и си на мене зарадва,
а азе, мале, а азе
извадих сабля френгия
и му главата отрязах!...
Главата скача, говори:
- Лелко Петкано, лелко ма,
защо ми главата отреза,
защо ми отне живота,
като съм толку мъничък,
на майка и татко едничък?
Тогаз си майка продума:
- Дъще Петкано, Петъкно,
девет годин как лежиш,
и още девет да лежиш,
снагата да ти изсъхне,
косата да ти опада,
как си ми Иванчо погуби!...

© Тодор Моллов, съставител
=============================
© Електронно издателство LiterNet, 04.02.2021
Български фолклорни мотиви. Т. ІV. Хайдушки песни. Съст. Тодор Моллов. Варна: LiterNet, 2006-2021