* * *

Хайдушки грях

Разболя се млад Стоян,
млад Стоян, млада войвода.
Девет годин как лежи,
макя го не е питала
от кво му е болестта.
Стоян на майка продума:
- Мале ле, мила майчице,
ние се, мале събрахаме
на юнашкото кафене
на хайдушкото механе,
на Великию четвъртък,
и си се верно заклехме -
де кого срещнем и стигнем,
главата да му отрежем,
ножове да накървавим!
И тогаз, мале, тръгнахме,
минахме гора зелена,
настахме поле широко,
сред полето, мале срещнахме
Тодор, сестра ми Еленка,
мъжко си дете носеха.
Тогиз са много чудихме -
Тодора да заколиме,
Еленка вдовица остая;
Еленка да заколиме,
дете сираче остая.
Най-после си решихме
детето да си заколим,
ножове да накървавим,
клетва да изпълним!
Азе си дете подземнах,
малка главица подрезах!
И тогаз, мале, тръгнахме,
минахме гора зелена,
настахме поле широко,
сред поле, мале, срещнахме
една ми сватба болярска,
болярска и чорбаджийска.
Сите сватбаре изклахме,
остаха младоженците.
Оттам ги със нас вземахме,
в гори зелени ги заведохме,
за два ги бука вързахме,
за два ми бука близнака -
с очи да се поглеждат,
с ръце да се не пипат.
И тогаз си, мале, ходихме
до двете ми години.
Кога се назад върнахме -
до букове лози никнали
и върховете си заплели,
и бело грозде пуснали.
Азе си, мале посегнах,
грозице да си отикна,
лоза се мигом повдигна,
азе се люто разсърдих,
извадих сабля френгия
и си лозата посекох.
От лоза кърви потекоа,
люто ме глава заболя,
и по-люто треска разтресе.
Майка Стояну продума:
- Синко Стояне, Стояне,
девет годин как лежиш
и още девет да лежиш;
Пирин балкани да ходиш,
със сламка да се подпираш -
и она да ти е дебела;
в гърне кръстато да седиш -
и там да ти е широко.

© Тодор Моллов, съставител
=============================
© Електронно издателство LiterNet, 04.02.2021
Български фолклорни мотиви. Т. ІV. Хайдушки песни. Съст. Тодор Моллов. Варна: LiterNet, 2006-2021