* * *

Хайдушки грях

Мама Стояну думаше:
- Синко Стояне, Стояне.
Стана ми девет години,
откак ти болен лежиш,
девет пустели изгнуи,
ни умираш синко,
ни оздравяваш,
не те е майка попитала,
от какво, синко, болееш,
Стоян си мама думаше:
- Знаеш ли, мамо, помниш ли,
кога беше сушата,
сушата, още пашата.
Ний се, мамо, събрахме,
дор седемдесет и седем юнака,
мен за войвода избраха,
вярна си клетва дадохме,
като в Балкана идеме
къде когото срещнеме,
жив да не остаяме.
Ходихме ни малко, ни много,
цели ми три години,
кака и бате срещнахме.
Чудех се мамо, маих се,
какво, мамо, да сторя.
Ако кака убием, бате вдовец остава,
ако пък бате убием кака вдовица остава
най после, мамо, аз реших.
Детето от кака аз вземах,
детето малък Иванчо,
че му главата отрязах.
Кака и бате вързахме
за едно дърво зелено,
с очи да се не видят,
с уста да не си продумат,
и пак Балкана хванахме.
Ходихме ни малко, ни много,
цели ми три години.
Кога се назад върнахме,
там де ги бяхме вързали,
до две си лози израстли,
че си върхове приплели,
и си бяло грозде вързали.
Ази си, мамо, посегнах,
гроздове да си откъсна,
лози се нагоре вдигнаха.
Ази се много ядосах,
че извадих ножче хайдушко,
и си лозите изсякох,
и кървава река потече.
От тогаз ме глава заболя
и люта ме треска затресе.
Стана ми девет години,
ни умирам мамо, ни оздравявам.

© Тодор Моллов, съставител
=============================
© Електронно издателство LiterNet, 04.02.2021
Български фолклорни мотиви. Т. ІV. Хайдушки песни. Съст. Тодор Моллов. Варна: LiterNet, 2006-2021