* * *

Хайдушки грях

- Стояне, синко Стояне,
станало девет години
не съм те, синко, питала, -
дали ти й болест от Бога,
или от тежки грехове.
- Знаеш ли, мамо, помниш ли
когато беше сушата,
сушата, мамо, кишата,
зла зима, гладна година
когат ни мраха овците,
овците, мамо, и кучетата.
Ний не ги, мамо, деряхме,
а най ги на куп кладяхме.
Най-подир умря югича,
югича с девет звънеца,
дето ми звъни звънеца,
дето ми води стадото.
Тогаз се, мамо, събрахме
от девет махали овчари,
голяма клетва дадохме
когато срещнем по пътя
главата да му отрежим
кръвта му видо да пием,
месо му нафор да ядем.
Ний си, мамо, срещнахме
кака и свако двамата.
Чудех се, мамо, маях се,
че кого да си погубя?
Кака ако погубя,
свако вдовец ще остане;
свако ако погубя,
кака вдовица ще остане.
Най-подир, мамо, решихме
детето да си погубим,
детето, малък Стефанчо
- Синко Стояне, Стояне,
девет години си лежал
и още девет да лежиш
пак ще са малко за тебе.

© Тодор Моллов, съставител
=============================
© Електронно издателство LiterNet, 04.02.2021
Български фолклорни мотиви. Т. ІV. Хайдушки песни. Съст. Тодор Моллов. Варна: LiterNet, 2006-2021