|
Настройки: Разшири Стесни | Уголеми Умали | Потъмни | Стандартни
* * *
Хайдушки грях
Търнала майка, търнала,
със син нах манастирън.
Колкону манастир наближат,
нах манастирън летеше,
кървава роса падаше,
град и каменье летеше
и върх Стояна падаше.
Майка Стояну викаше:
- Казувай, сине, грехове!
- Щу да ти кажа, майчице!
Га бехме луди и млади,
ходихме клети хайдуте,
найдахме до три девойки.
Първана права съсекахме,
вторана на огънь кладахме,
третана с мене заведах,
та я отведах, майчице,
в ситнана гора залена.
Дено й очинки паднаха -
израсте чърна череша.
Дено й падна снажкана -
израсте тьънка топола.
Златоград, Маданско (Ушев 2002, с. 15, № 10).
© Тодор Моллов, съставител
=============================
© Електронно издателство LiterNet, 04.02.2021
Български фолклорни мотиви. Т. ІV. Хайдушки песни. Съст. Тодор Моллов. Варна: LiterNet,
2006-2021
|