* * *

Хайдушки грях

Тръгнала е Радка с Никола,
с тяхно мъжко детенце
през Великата неделя,
на Великия четвъртък.
Вървели, що са вървели,
минали гора зелена,
настали поле широко,
сред поле дърво високо,
под дърво- бистър кладенец.
Седнали да си починат,
студена вода да пият.
От гора иде потеря,
потеря върли хайдути,
най-напред върви млад Стоян,
млад Стоян, Радкин по-голям брат.
Стоян на Радка думаше:
- Сега ли, сестро, намери
у мамини си да идеш,
у мамини си на гости,
деветгодишни повратки.
Ние сме се, сестро, събрали,
все отбор млади юнаци,
юнаци, върли хайдути,
вярна се клетва заклехме -
де когото срещнем най-напред,
главата ще му отрежем,
с кръвта му да се поим.
Ами сега, сестро, ами сега!
Твоята глава да вземем,
детето сираче ще стане,
сираче не е хубаво;
на Никола глава да вземем,
ти вдовица ще останеш,
вдовица не е хубаво.
Я ми дай, сестро, детето,
на моето име кръстено,
да си го вуйчо помилва.
Стоян си дете помилва,
с ножче му глава отряза.
Викнала е Радка да плаче:
- Що стори, какво направи,
как ще на мама да кажа,
като ме за Стоянчо попита?

© Тодор Моллов, съставител
=============================
© Електронно издателство LiterNet, 04.02.2021
Български фолклорни мотиви. Т. ІV. Хайдушки песни. Съст. Тодор Моллов. Варна: LiterNet, 2006-2021