* * *

Хайдушки грях

Разболял ми се млад Стоян,
млад Стоян, млада войвода.
Лежала ми Стоян, болял ми,
лежал ми девет години,
изгнои девет постелки
и девет пъстри възглавници.
Мама Стояно думаше:
- Церих те, синко, цирих те,
не можах да те изцеря.
Хайде мама да те закара
на Светогорски манастир,
духовник да те изповяда,
попове да те пречистят,
дано си, синко, оздравееш!
Стоян на мама думаше:
- Майно ле, стара, майно ле,
обърни кола писана,
та ме на кола натовари
и ме на манастир закарай!
Та го майка му натовари
и го на манастир закара.
Като манастир стигнали,
манастира се затвори,
духовниците онемели,
поповете оглушали.
Света Неделя продума:
- От тук Стоян махнете -
Стоян е много греховен.
Та го майка му върнала.
Минали гора зелена,
стигнали поле широко,
сред роле крушка дремнушка,
под крушка бистър кладенец.
Мама му дума Стояна:
- Стояне, синко, Стояне,
крушката ще ти е манастир,
а мама ще ти е духовник.
Стоян на мама думаше:
- Помнеш ли, майко, знаеш ли,
когато беше сушата,
подир сушата и кишата,
подир тях - гладна година.
Аз, мамо, тръгнах хайдутин,
с хайдутите хайдутин,
на хайдутите главатар.
Когато през гора вървяхме,
среща ни сватба идеше,
булката с младоженека.
Булката с дари дарява,
до мене дари не стигнаха,
че ми се вене присмяла
моята вярна дружина,
да ми е честит дарът,
да ми е сладко виното.
Аз се много разсърдих
и се назад повърнах
и стигнах, мамо, булката,
булката с младоженека,
извадих сабя френгия,
всичките сватове изклах.
Оставих, мамо, булката,
булката с младоженека,
в два ги бука завързах.
Да гледат, да се не виждат,
да викат, да се не чуват.
Минаха дълги години,
От там, мамо, аз минах -
две лози, мамо, израсли
и са върховете сплели,
и черно грозде родили.
Аз им върхове разплетох
и ги из дъно изтръгнах,
с черно се грозде наядох,
люта ме треска отресе.
Мама на Стоян думаше:
- Девет години как лежиш
и още девет да лежиш.
Тя беше, синко, сестра ти,
сестра ти, най-малката.

© Тодор Моллов, съставител
=============================
© Електронно издателство LiterNet, 04.02.2021
Български фолклорни мотиви. Т. ІV. Хайдушки песни. Съст. Тодор Моллов. Варна: LiterNet, 2006-2021