* * *

Хайдушки грях

Разболял ми се млад Стоян,
млад Стоян, млада войвода,
изгнои девет постелки
и девет меки възглавници.
Мама Стояна думаше:
- Церих те, синко, церих те,
не можах да те изцеря.
Хайде мама, да те закарам,
на Къпиновският манастир.
Като манастира стигнали,
манастир се затворил,
поповете онемели,
калугерите оглушели.
От икона Света Мария продума:
- От тук Стояна махнете,
Стоян е много греховен!
Че го е мама му върнала.
Изминали поре широко,
настала гора зелена
и си под явор поспряха,
при един бистър кладенец,
мама Стояну думаше:
- Стояне, синко Стояне,
яворът ще ти е манастир,
аз ще съм ти духовник.
А казвай, синко, я казвай,
какво си, синко, съгрешил?
Стоян на майка си думаше:
- Помниш ли, мамо, помниш ли,
когато беше сушата,
подир сушата кишата,
подир кишата гладна година.
Ази с хайдутите тръгнах,
на хайдутите главатар.
През гора като вървяхме,
насреща ни сватба идеше.
Булката с дари дареше,
за мене дари не стигна,
че ми се мен присмяха,
мойте верни другари:
- Стояне, баш главатарино,
да ти й честито дарито,
да ти е сладко виното!
Ази се люто разсърдих,
та се назад повърнах.
Извадих сабя френгия,
изклах ги мамо, всичките,
всичките, мамо, сватбари.
Оставих само булката,
булката и младоженеца.
На два ги бука завързах,
да гледат - да не се виждат,
да викат - да не се чуят.
Минаха дълги години;
от там пак минах, мамо бе,
дор две са лози израсли
и си върхарите сплели.
Черно се грозде родило;
аз се със грозде наядох,
люта ме треска затресе,
затресе и не претресе.
Мама продума Стояна:
- Стояне, синко Стояне,
тя беше, синко, сестра ти,
сестра ти, синко, по-малката.
Затуй още девет години,
девет години да лежиш,
да лежиш, без да умреш!

© Тодор Моллов, съставител
=============================
© Електронно издателство LiterNet, 04.02.2021
Български фолклорни мотиви. Т. ІV. Хайдушки песни. Съст. Тодор Моллов. Варна: LiterNet, 2006-2021