* * *

Хайдушки грях

Разболял се е млад Стоян,
девет години ка лежи,
ка лежи, та си более.
Кости му се разнижиха,
по постеля попадаха,
през уста му мухи летят,
през гърло му цръвье лазят.
Майка Стояна думаше:
- Кажувай, синко Стояне,
да не си нещо греховен.
Стоян си майка думаше:
- Греховен, майто, та много,
знаеш ле, мамо, помниш ле,
когато беше сушата?
Подир сушата - кишата,
ние бяхме, мамо, овчари,
та ни овците измряха
и ни псета побеснеха.
Ние се, майко, събрахме
до седемдесет овчари
хайдуклук да си правим.
Па станахме, та тръгнахме,
стигнахме до едно село,
селото беше бегало.
Накрай село нова търла,
у търлата сто агненца,
сто агненца, сто яренца.
Що ми беха дружината,
сите мирно поминаха,
а азе си мирно не минах,
а запалих нова тръла
да изгорят сто агненца,
сто агненца, сто яренца.
Кога агненца блеяха,
дор до бога се слушаше.
Майка Стояна думаше:
- Синко, Стояне, Стояне,
девет години ка лежиш
и още девет да лежиш
за тия тежки грехове.

© Тодор Моллов, съставител
=============================
© Електронно издателство LiterNet, 04.02.2021
Български фолклорни мотиви. Т. ІV. Хайдушки песни. Съст. Тодор Моллов. Варна: LiterNet, 2006-2021