* * *

Хайдушки грях

Разболял се млад Стоян
от тежку болест безцерну.
Че лежа Стоян, та боле
целе ми девет године.
Ньега е мама питала:
- Синко ле, синко Стояне,
девет године стануше,
от кьига болън ти лежиш,
не съм те, синко, питала,
от кьикво ти е болестта,
най-сетне че те попитам,
правичко да ми обадиш.
Стоян на мама думаше:
- Кат' питаш, майко, да кажем.
Знаеш ли, майко, помниш ли,
кьига беше сушата,
онее гладне године?
Ние се, майко, събрамо,
шеесе верни другаре
във Великия четвъртък,
люто се, мамо, заклемо -
де кога стигнем и сретнем,
главуто да му отрежемо.
От тамо, мамо, тръгнумо,
поле широко минумо,
в гору зелену влезнумо,
у гору, мамо, сретомо,
сестру ми, още зета ми
и мужко дете на руке.
Ние се, мамо, чудимо -
да колеме зета ми,
сестра вдовица остая;
да заколемо сестру ми,
дете сироче остая!
Вземамо, мамо, вземамо,
нейното мужко детенце,
нему му главу резамо,
живота, мамо, вземамо.
От тамо, мамо, тръгомо,
в поле зелено влезомо,
големо сватбу сретомо,
па се чудимо, маямо,
кога да си погубимо.
Решимо, мамо, решимо,
двамата млади да узнемо.
Двамата млади увземо,
за едно дърво вързахмо,
с очи да се погледую,
с руке да се не пипаю.
Дървото лозу пущило,
я тамо, мамо, помину.
Посака, мамо, грозье ле,
грозьенце да си откинем,
клонче се бърже издигну,
и я се люто разсърди,
извади саблю, мале ле,
та си клончето отреза.
Черни се кърви от клонче,
от клонче, мале, пролеше,
мене ме силно глава заболе
и от тъгай, съм, майко, болесан.
Тъгай гъ майкья люто проклела:
- Стояне, синко Стояне,
девет годин болън лежиш,
още девет да си лежиш,
и цер още да не найдеш,
из кости ти трева да поникне,
из очи ти мухи да пролету!

© Тодор Моллов, съставител
=============================
© Електронно издателство LiterNet, 04.02.2021
Български фолклорни мотиви. Т. ІV. Хайдушки песни. Съст. Тодор Моллов. Варна: LiterNet, 2006-2021