* * *

Хайдушки грях

Запея пиле у гора,
като пеяло, думало.
Кое го пиле дочуло,
се по година лежало;
сиромах Стоян три годин,
три годин болен ка лежи.
Съде го макя водила
по църкви и по манастире,
нигде му лека не найде.
Още го не е водила
на Осеновски манастир.
И там го макя заведе.
Като го макя заведе,
а она си го попита:
- Сине Стояне, Стояне,
се та съм, синко, водила,
по църкви, по манастире -
още те не съм питала,
да ми не бъдеш греховен?
Стоян на макя говоре:
- Мале ле, стара майчице,
нали ме питаш, да кажа -
греховен, мале, та хар не...
Кога с хайдуци ходехме
у дивно равно Загоре,
млади агнища ядяхме
у това поле широко;
пойдохме, мале, през гора,
у гора - нови кошари,
кошари плъни с ярища,
с ярища, мале, с телчина,
и други, мале, с агнища.
Па си се, мале, спитахме,
кой ще се нае делия -
кошари да си запали.
Никой се, мале, не нае -
самси се, мале, я наех.
Като кошари запалих,
като ярища врещеха,
като телчини ревеха,
като агнища блееха -
небо се с земня сбиваше!
Това съм, мале, греховен!
Като на макя изказа -
сам се манастир затвори,
затвори, още заклопи!...

© Тодор Моллов, съставител
=============================
© Електронно издателство LiterNet, 04.02.2021
Български фолклорни мотиви. Т. ІV. Хайдушки песни. Съст. Тодор Моллов. Варна: LiterNet, 2006-2021