* * *

Хайдушки грях

Събрал ми Гълъб, мари, побрал ми,
до триста души, мари, дружина,
фрет ми са отбор отбрани,
все луди-млади юнаци.
Тежък са каул сторили:
- Лю ког' по път си срещнеме,
чеверме ще го изпечем!
Та си срещнаха, срещнаха
Гълъбова сестра Ангела,
със мъжко дете във ръки.
Спусна се Гълъб отгоре,
увзе хи дете от ръки,
метна го Гълъб на рамо,
отиде в гора зелена.
Настъкнал Гълъб, настъкнал
до два ми силни огньове,
живо го на шиш намуши,
та кладе да го изпече...
Като се дете печеше,
та си му вели-говори:
- Вуйчо ле, вуйчо Гълъбе,
често ми шиша превъртай,
равна ми снага прегоре,
бело ми лице погрозне,
църни ми очи подбели...
Гълъб се чудом зачуди -
де се е чуло, Боже, видело,
чеверме на шиш да дума!...
Още си се Гълъб чудеше,
тежка го треска затресе,
та лежа Гълъб, та лежа,
до три ми цели години.
Майка му го попитува:
- Гълъбе, сино Гълъбе,
каква си грешка направил -
три години, сино, болен лежиш,
не умираш, сино, не ставаш;
веки ми, сино, додяло,
от вдигане, сино, от слагане,
от възглаве, сино, пременяне!
Гълъб си вели-говори:
- Дал' ме питаш, майко ле,
кога бехме, майко, луди,
луди-млади, майко, харамии,
харамии, майко, кеседжии,
събрал бех, майо, побрал,
до триста души дружина.
Тежък си каул сторихме:
- Лю ког' пътя срещнеме,
чеверме ще го изпечеме!
Та си срещнахме, срещнахме
моя си сестра Ангела,
със мъжко дете във ръки.
Спуснах се, майо, отгоре,
увзех й дете от ръки,
метнах го, майо, на рамо,
отидох в гора зелена.
Настъкнах, майо, настъкнах
до два ми силни огньове,
живо го на шиш намуших,
та кладох да го изпека...
Като се дете печеше,
та си ми вели-говори:
- Вуйчо ле, вуйчо Гълъбе,
често ми шиша, вуйчо, превъртай,
равна ми снага прегоре,
бело ми лице погрозне,
църни ми очи подбели...
И аз се чудом, майо, зачудих -
де се е чуло, Боже, видело,
чеверме на шиш да дума!...
От тогаз ме, майо, треска тресе,
ето до днес, майо, болен лежа,
не умирам, майо, ни станувам!...
- Гълъбе, сино Гълъбе,
дребен синджир, сино, на ръки,
букаите, сино, на ногите,
врамул камен, сино, на гърдите -
във морето, сино, да те хвърлят,
море да се, сино, разделя;
за дървета да те вързват -
дървото да се, сино, строшава!
Колко да ми си, сино, ти лежал,
още толкоз, сино, да лежиш!
Под тебе трева да никне,
по трева змии да лазят,
с очи да ги гледаш,
език, сино, да не махаш!...

© Тодор Моллов, съставител
=============================
© Електронно издателство LiterNet, 04.02.2021
Български фолклорни мотиви. Т. ІV. Хайдушки песни. Съст. Тодор Моллов. Варна: LiterNet, 2006-2021