* * *

Хайдушки грях

Разболял ми не млад Стоян,
да е лежал Стоян, да е болял
цели ми девет години,
изгнови девет постели
и девет китни губера,
девет пестри възглавки.
Мома Стояни думаше:
- Станало девет години
мама ти не те е питала
каква ти е, синко, болката,
болката, неоздрайката.
Стоян мами си думаше:
- Мъри мамо, мила мамо,
знаеш ли, мамо, помниш ли,
кога надолу ходехме,
надолу с керваните
покрай Слънчево минахме,
покрай Слънчеви гробища.
Годена мома ровеха,
алтъри ом бяха на шия,
гривни им бяха на ръце,
пръстен им беше на пръста.
Ходихме и се върнахме,
пак през Слънчево минахме
и ам на подир останах
пояса да си опаша.
Не си пояса опасах,
най си на гроба отидох,
че си момата отрових.
Взех да им вземам алтъни,
алтъни не се отвързват,
взех де им вземам гривните
гривни не се откопчават,
взех да им вземам пръстена,
пръстена й се не вади.
И аз я, мамо, изправих
правинка срещя слънцето,
слънцето грее не грее,
нейното лице дваж грее.
И аз я, мамо, целунах,
челото между веждите.
Кога надолу погледнах,
отдолу идват две жени,
две жени, черно желенки.
И аз си момата оствих,
че се и назад отместих,
отместих да се затулих
какво жените ще правят.
Те като на гроба войвоха,
викнаха да заплакаха.
Който е отровил тази мома,
тази мома, годената,
девет гадини да лежи,
девет постели да изнови
и девет китни губера,
и девет пъстри възглавки.
Това като Стоян издума
и се е от душа отдели.

© Тодор Моллов, съставител
=============================
© Електронно издателство LiterNet, 04.02.2021
Български фолклорни мотиви. Т. ІV. Хайдушки песни. Съст. Тодор Моллов. Варна: LiterNet, 2006-2021