* * *

Хайдушки грях

Разболял ми се й млад Богдан,
млад Богдан, млада войвода,
тай лежа Богдан, тай боля
цели ми девет години.
Води го мама, цери го,
от нийде ляк не намери,
най-подир го е завела,
на манастира завела.
Вървели, що са вървели,
минали поле широко,
наели гора зелена,
манастира се й прогледнал,
прогледнал да се й залюлял,
залюля да се затвори,
затвори да се събори.
Мама Богданчо думаше:
- Казувай, сино, грехове,
грехове, сино, най-грешни!
Богданчо мамо думаше:
- Мар мамо, мила майчице,
знаеш ли, мамо, помниш ли,
га беше, мамо, сушата,
подир сушата й кишата,
подяр кишата й зла зима,
зла зима, гладна година,
гато ни вцете измряха,
овцете, мамо, й кучета.
Че ний се, мамо, събрахме
дур пет ми, мамо, юнака,
че ний се люто заклехме,
когото в пътя срещнеме,
жив няма да го оставим.
Вървяхме, мамо, вървяхме,
срещнахме кака и батя,
дете си в ръце носеха.
Че ний се, мамо, чудехме -
ако кака заколим,
детето сирак ще остане;
ако батя заколим,
кака вдовица ще остане.
Най-подир, мамо, решихме
детето да си заколим.
Че аз го, мамо, поех,
че му главата отрязах.
Дете ми в ръце придума:
- Вуйчо льо, вуйчо Богдане,
какво ти, вуйчо, направях,
да ми главата отряза!
Кака и батя вързахме
за два ми бука близнака,
със очи да се изпогляват,
със ръце да се не хванат.
Ходихме, къде ходихме,
че пак се назад върнахме
при два ми бука близнака,
до две са лози изкарали,
бяло ми грозде са дали.
Че аз си, мамо, посегнах
гроздето да си откъсна,
лоза се нагоре издигна.
Че аз ме й гнявно догневя
и си лозите отсяках.
Мама Богдане думаше:
- Богдане, сине Богдане,
да даде Господ, да даде,
девет години си лежал,
и още девет да лежиш,
иглата да ти й твягата,
и тя да ти, синко, натяга!

© Тодор Моллов, съставител
=============================
© Електронно издателство LiterNet, 04.02.2021
Български фолклорни мотиви. Т. ІV. Хайдушки песни. Съст. Тодор Моллов. Варна: LiterNet, 2006-2021