* * *

Хайдушки грях

Разболял се е млад Стоян,
млад Стоян, млада войвода,
та лежал Стоян, та болял
цели ми девекь години.
Стояновата майчица
кя на Стояна думаше:
- Сино Стояне, Стояне,
сега са девекь години,
откак си легнал в постеля,
та съдра девекь постели,
девекь постели, покриви
и девекь пъстри главници,
нито, сино ле, становаш,
нито, сино ле, умираш.
Кажи си, сино грехове!
Тебе ти майка обрече
златен-сребърен полюлей
и две ми свещи ламбади.
Ще станеш, сино, да подеш
на Божейме, на манастирът,
ще подеш да се прекръстиш,
на Бога да се помолиш,
грехове да си изкажеш!
Той стана рано млад Стоян,
млад Стоян, млада войвода,
ма не отиде млад Стоян
на Божейме на манастирът,
ами си Стоян отиде
на хайдушкото сборище,
пре студен бистър кладенец,
та си ламбади залепи,
залепи, та ги запали
на два ми бука високи,
че се изгласом провикна:
- Дружино вярна, сговорна,
дружино, сто и двадесте,
де да сте - тука елате,
войводата ви оздравя!

© Тодор Моллов, съставител
=============================
© Електронно издателство LiterNet, 04.02.2021
Български фолклорни мотиви. Т. ІV. Хайдушки песни. Съст. Тодор Моллов. Варна: LiterNet, 2006-2021