* * *

Хайдушки грях

Мама Стояне думаше:
- Стояне, сино Стояне,
кат' ходиш, сино, кираджий,
кираджий с кираджиите,
какво чу, сино, и видя?
Стоян на мама си думаше:
- Майно льо, стара майно льо,
като ме питаш, да кажа.
Като надолу отивах,
надолу, къде морето,
ний край Слънчево минахме,
край Слънчевските гробища.
Годена мома ровеха,
годена, невенчавана;
венче й беше на глава,
герданче й беше на шийка,
пръстенче й беше на пръста.
Като се назад върнахме,
пак оттам, мамо, минахме,
аз си останах, майно льо,
да си пояса запаша;
не си пояса запасах,
най си при момата отидох,
че си момата извадих.
Потеглих, мамо, венчето,
венчето не се извади;
потеглих, мамо, герданче,
герданче не се извади.
Кога надолу погледнах,
отдолу идат две жени,
две жени със две жалейки.
И те Стояни думаха:
- Стояне, луда гидийо,
да лежиш, Стояне, да лежиш,
да лежиш девет години,
девет постелки да изгноиш,
и девет пъстри възглави!...

© Тодор Моллов, съставител
=============================
© Електронно издателство LiterNet, 04.02.2021
Български фолклорни мотиви. Т. ІV. Хайдушки песни. Съст. Тодор Моллов. Варна: LiterNet, 2006-2021