* * *

Хайдушки грях

Разболял ми се й Никола,
Никола, баш хайдутина,
лежал Никола, болял ми
цели ми девет години,
месата му полетеха,
по меса трева поникна,
по трева смоци тръгнаха,
лежи Никола, не става.
Николовата майчица,
тя на Никола думаше:
- Никола, синко Никола,
кажи си, синко, грехове,
дето си ги, синко, извършил,
през хайдушките години -
дали си къщи пожарил,
или си народ поломил -
дано те Господ прибере!
Никола дума майка си:
- Я седни, майко, при мене,
при мойто дясно коляно,
да си грехове изкажа -
какво съм, майко, направил
през хайдушките години.
Кога у хайдутлук постъпих,
нарамчих пушка бойлийка,
препасах сабя френгийка,
облякох дрехи хайдушки,
накривих калпак хайдушки,
разпънах знаме хайдушко,
па пред хайдути излягох
и им хайдушки издумах,
и им юнашки подсвирих:
- Дружина вярна, сговорна,
днеска на пътя тръгваме,
люта се клетва заклевам -
когото първи срещнеме,
макар да било баща ми,
ще му главата отрежа
да си сабята накървя,
накървя, още наостря!
Когото втори срещнеме,
макар да било майка ми,
къс по къс ще я нарежа,
на огън ще я опека,
ще си дружина поканя,
с кръвта й ще се конкаме,
с месото ще се смърсиме,
върли хайдути да станем!
Тогаз на пътя тръгнахме,
вървяхме, колко вървяхме,
на път си сватба срещнахме.
Сватове като видяха,
и си сватбата запряха,
кръстника вино почерпи
с негова пъстра бъклица,
булката дари дареше
от нейни пъстри сандъци.
На всички вино дадоха,
на мене вино не стигна;
на всички дари дариха,
на мене дар не остана.
Присмяха ми се дружина,
присмяха и ми казаха:
- Никола, баш хайдутино,
сладко ли беше виното
от кръстникова бъклица?
Да ти й честито дарито
от булчините сандъци!
Азе ме люто догневя,
откачих сабя френгия,
че се наляво завъртях,
доде надясно обърна,
остана само булката,
булката и младеника.
Булката ръка показа,
да й пръстена прочета,
та аз се, майко, посъмних,
дето си пръстен изпратих
на мойта сестра по-малка.
Тя може да ме й познала...
И да я, майко, познаех,
не мога да й прощавам -
тя ще ми ятак изкаже,
ще ми дружина разбие.
Аз ги за ръка залових,
та ги двамата разделих,
да чуват, да се не виждат,
и им главите отрязах.
И пак си на път тръгнахме,
вървяхме, колко вървяхме,
на път си, майко, срещнахме
кака и свако двамата.
Кака на ръце носеше
тяхното малко детенце.
Като ги видях, познах ги,
тий мене ме не познаха.
Аз при тях, майко, отидох,
близо при кака застанах,
отидох и ги запитах:
- Отде сте, къде ходите?
Свако ми нищо не рече,
кака си ръце премени,
дете към мене обърна
и ми тихичко продума:
- Сестра ми сватба правила
и ний на сватба ходихме!
Детето гледа, смей ми се,
кат че ме, майко, познава,
дето съм, майко, вуйчо му...
Постоях, майко, помислих -
хайдушка е клетва проклета,
хайдутин хатър не знае,
клетвата прошка не прави.
Ако си свако погубя,
кака самичка остава,
тя къде сама ще иде;
ако си кака погубя,
дете сираче остава,
защо да ходи, да плаче?
Вземах детето от кака
и му главата отрязах,
и го на огън опекох.
С кръвта се, мамо, комкахме,
с месото му се смърсихме
и пак си на път тръгнахме.
Ходихме, майко, скитахме,
цели ми девет години,
и пак се назад върнахме,
по същи пътя минахме,
докато, майко, пристигнем
там дето дете пекохме,
пекохме и го ядохме.
Там, майко, извор притекъл,
със бистра вода студена -
цяла дружина напои.
И аз се, майко, наведох
да пия вода студена -
изворче, майко, пресъхна,
не можах вода да кусам.
И пак на пътя тръгнахме,
ходихме, майко, скитахме,
докато, майко, стигнахме
там дет' младенци погубих.
Булката, майко, израсла
червена златна ябълка
и се със плод окичила,
па зетьо, майко, израснал
на асма със бяло грозде.
Асмата вила, повила
и се на ябълка качила,
със грозде се окичила.
Цяла дружина минаха
и ябълки откъснаха,
ябълки, майко, и грозде.
И аз си, майко, посегнах,
посегнах да си откъсна -
ръка ми суха изсъхна.
Прекрачих грозде да взема,
крака ми, майко, изсъхна.
Назад се, майко, повърнах,
тогаз се, майко, разболях.
Николовата майчица,
тя на Никола продума:
- Никола, синко Никола,
кога ти кокал изсъхне,
тогаз да те Господ прибере!

© Тодор Моллов, съставител
=============================
© Електронно издателство LiterNet, 04.02.2021
Български фолклорни мотиви. Т. ІV. Хайдушки песни. Съст. Тодор Моллов. Варна: LiterNet, 2006-2021