|
Настройки: Разшири Стесни | Уголеми Умали | Потъмни | Стандартни
* * *
Хайдушки грях
Иванчовата майчица,
тя на Иванчо думаше:
Иванчо, сино Иванчо,
ти като вървиш през гора,
видя ли нещо някакво?
Иванчо мами думаше:
- Мале мо, стара мале мо,
да кажа, да те не лъжа.
Като си вървях през гора
аз видях, мамо, аз видях
дур тримамина хайдути.
Тий си из гора ходеха,
сухи си дърва сбираха,
буен си огън кладяха,
от глог си ръжен правеха,
мъжка си рожба пробучиха
и го на огън жареха.
Баща му тий го караха
с кавал им жално да свири.
Баща му с кавал не свири,
най си брадата тръгаше,
във огъня я хвъргаше.
Майка му тий я караха
жална им песен да пее.
Майка му песен не пее,
тя си косата тръгаше,
във огъня я хвъргаше.
Вранино, Балчишко; трапезна (Архив КБЛ-ВТУ); трансформирана.
© Тодор Моллов, съставител
=============================
© Електронно издателство LiterNet, 04.02.2021
Български фолклорни мотиви. Т. ІV. Хайдушки песни. Съст. Тодор Моллов. Варна: LiterNet,
2006-2021
|