* * *

Хайдушки грях

Стояновата майчица,
тя на Стояна думаше:
- Стояне, сино Стояне,
станало й девет години
откакто си болен ти легнал,
без да те мама попита -
от какво, сине, ти лежиш,
от какво, сине, ти болиш?
Стоян мами думаше:
- Мале ле, мила майчице,
като ме питаш, да кажа,
да кажа, да те не лъжа...
Знаеш ли, мале, помниш ли,
когато беше зла зима,
зла зима, гладна година.
Тогаз се, мале, събрахме
дор седемдесет юнака.
По хайдутлук ходихме,
на път си сватба срещнахме.
Булка ни, мамо, дарува,
зет ни с вино черпеше.
Всичките, мамо, дариха,
кога за мене ред доде -
пусти се дари свършиха,
и пусто вино не стигна.
Ази нищо не рекох
и си напред тръгнахме.
Вървяхме, що си вървяхме
другари ми се присмяха:
- Стояне, младо юначе,
сладко ли беше виното,
тънки ли бяха дарите?
И ази се, мале, разсърдих
и се назад повърнах.
Булката и зета отвземах
и ги в гора преведох,
за дървета ги, мале, овързах
с очи да се не виждат,
с уши да се не чуват,
и пак с дружина тръгнахме...
Ходихме, мале, скитахме
и пак през гора минахме.
Гдето е булка плакала -
бистра е река протекла,
гдето е зета плакал -
високи бор изникнал...
Мама Стоян продума:
- Стояне, сино Стояне,
девет години си лежал
и още девет да лежиш0
тогаз да се с душа разделиш!

© Тодор Моллов, съставител
=============================
© Електронно издателство LiterNet, 04.02.2021
Български фолклорни мотиви. Т. ІV. Хайдушки песни. Съст. Тодор Моллов. Варна: LiterNet, 2006-2021