* * *

Хайдушки грях

Мама Стояне думаше:
- Синко, Стояне, Стояне,
девет години как стана,
как лежиш, мама, как болиш,
девет постели изгнои
и девет бели възглави.
Не съм те, мама, питала
да не си мама греховен?
Стоян си майка продума:
- Греховен, майко, ами не ли,
помниш ли, майко, знаеш ли,
когато беше сушата,
сушата, майко, кишата,
на след кишата гладното,
ти беше клета вдовица
с девет дребни дечица.
Седнахме да вечеряме,
че ни хляба не стигна,
че ти се, майко, уплаши,
че няма да ни изхраниш,
че взема да ни раздаваш,
кой овчар, кой говедар,
пък мен хайдутин ти даде,
на хайдутите байрактар,
син-зелен байрак да нося
и са клетва заклехме,
де когот' срещнем да го заколим,
с кръвта му да ме причестят.
Като през гора вървехме,
насреща ни идат троица,
мъж, жена и дете,
Чудих се, майко, маех се,
кого да заколим,
ако убием майката,
детето сирак ще остане,
ако убием бащата,
жена вдовица ще остане.
Решихме дете да убием,
татко му дърва да цепи,
да цепи и да свири,
майка му пещта да пали,
да пали и да пее.
Не свиреше баща му, ами плачеше.
Не пееше майка му, ами нареждаше:
- Печи се сине, Иванчо,
да нагостим вуйча ти,
дет' си на него кръстено.

© Тодор Моллов, съставител
=============================
© Електронно издателство LiterNet, 04.02.2021
Български фолклорни мотиви. Т. ІV. Хайдушки песни. Съст. Тодор Моллов. Варна: LiterNet, 2006-2021