* * *

Хайдушки грях

Разболял се млад Стоян,
та е лежал, та е болял
цели ми девет годин.
Майка му тихо продумва:
- Не съм те, Стояне, питала
от каква болест лежиш,
сега ще те, мама, попитам,
право да ми кажеш.
- Знаеш ли, мамо, помниш ли
онези гладни години?
Ние се, мамо, събрахме
до седемдесет юнака
и се верно заклехме
на Велики четвъртък,
че кого стигнем и срещнем,
главата ще му отрежем,
да наквасим ножове.
Ходихме малко ходихме,
из широко поле минахме.
Насреща ни идеше музика,
музика сватба водеше,
напред бяха младоженеца и булката.
Двамата ги за два бука вързахме,
за два бука близнака -
с очи да се погледат,
с ръце да се не пипнат.
Ходихме цели три години,
кога се назад върнахме,
при два бука запрехме.
На двата бука близнака
две лози израстли,
върхове си оплели.
Мама на Стоян думаше:
- Девет години как лежиш
и още девет да лежиш!
Това беше, мамо, сестра ти,
сестра ти и зетя ти.

© Тодор Моллов, съставител
=============================
© Електронно издателство LiterNet, 04.02.2021
Български фолклорни мотиви. Т. ІV. Хайдушки песни. Съст. Тодор Моллов. Варна: LiterNet, 2006-2021