* * *

Хайдушки грях

Разболял ми се млад Стоян
от тежка болест незнайна.
Лежал ми е Стоян, що лежал,
тъкмо ми девет години.
Майка Стояна попита:
- Синко Стояне, Стояне,
девет години как лежиш,
мама те не е питала
от какво ти е болестта.
Да не си нещо греховен?
Стоян на мама продума:
- Мамо ле, стара майчице,
като ме питаш, да кажа.
Знаеш ли, мамо, помниш ли
ония гладни години,
когато беше сушата?
Ние се, мамо, събрахме
до седемдесет юнака
и си се люто заклехме
срещу Велики четвъртък
де кого срещнем и стигнем,
главата да му отрежем
саблите да накървавим.
От там си, мамо, тръгнахме
вървехме поле широко
и в поле, майко, срещнахме
сестрата, майко, Еленка
и зетя, майко, Тодора
със мъжко дете във ръце.
Ние се, майко, чудихме,
ако заколим Тодора,
сестра вдовица остава,
ако заколим сестрата,
дете сираче остава.
Ние си, майко, решихме,
детето да заколиме
решихме и направихме.
Азе си детето вземах
и му главата отрезах.
От там си, майко, тръгнахме,
минахме поле широко,
настана гора зелена
и там си, майко, срещнахме
булката и младоженека,
че си ги, майко, вързахме
за два ми бука близнака -
със очи да се поглеждат,
със ръце да се не стигат.
От там си, майко, тръгнахме,
много години ходихме,
никаква печал нямахме.
Ние си, майко, решихме
назаде да се повърнем.
Покрай бука минахме
и там си, майко, израсле
до две ми лози хубави.
Върховете си допрели
и бело грозде вързали.
Всички си миром минаха,
а я си миром не минах,
най си на лози посегнах
грозденце да си откъсна,
устата да си разкваса.
Лози се, майко, вдигнаха
и я се люто разсърдих,
че си лозите посекох.
Тежка кръвнина потече.
От там ме глава заболе
и люта ме треска затресе.
Майка Стояну думаше:
- Синко Стояне, Стояне,
девет години как лежиш
и още девет да лежиш.
Девет постилки изгнои,
и още девет да изгноиш.

© Тодор Моллов, съставител
=============================
© Електронно издателство LiterNet, 04.02.2021
Български фолклорни мотиви. Т. ІV. Хайдушки песни. Съст. Тодор Моллов. Варна: LiterNet, 2006-2021