* * *

Хайдушки грях

- Синко Стояне, Стояне,
девет години, как лежиш,
тая е годин десета,
мама те не е питала -
да ми не бъдеш греховен?
- Или греховен, или не,
кога бех, мамо, млад юнак,
азе бех, мамо, млад хайдук,
млад хайдук, млад арамбаши.
Па ходихме, мамо, ходихме,
по тая гора зелена,
видяхме, мамо, кошара,
пълна с млади агънца.
Всите си мирно минаха,
азе си мирно не минах -
най си кошара запалих.
Кога агънца блееха -
чак се до Бога чуеше!
И още съм, мамо, греховен -
ходихме, мамо, ходихме
низ тая гора зелена,
найдохме, мамо, невеста,
на ръце с мъжко детенце.
Всите си мирно минаха,
азе си мирно не минах -
най си детенце увзехме.
Наклахме ясни огньове,
у них детенце хвърлихме.
Детенце кога пищеше -
чак се до Бога чуеше!
И още съм, мамо, греховен -
ходихме, мамо, ходихме,
найдохме, мамо, гробища.
Всите си мирно минаха,
азе си мирно не минах -
разкопах, мамо, първи гроб,
у него, мамо, невеста.
Притърнах да гя целуна -
клето ми сърце не даде,
че й душата мирише
на земня, на паужина.
Кога разкопах други гроб,
у него, мамо, млад юнак,
на глава с ален подкапник.
Кога разкопах трекьи гроб,
у него, мамо, девойка,
на глава с червен трендафил.
Притърнах да гя целуна -
клето ми сърце не даде,
че й душата мирише
на бъзе, на попарено.
Макя му дума-говори:
- Синко Стояне, Стояне,
девет години как лежиш,
и още девет да лежиш,
кост по кост да се разсипеш!
Дека е било невеста -
това е твоя снахица;
дека е било млад юнак -
това е твой мил братец;
дека е било девойка -
това е твоя сестрица!

© Тодор Моллов, съставител
=============================
© Електронно издателство LiterNet, 04.02.2021
Български фолклорни мотиви. Т. ІV. Хайдушки песни. Съст. Тодор Моллов. Варна: LiterNet, 2006-2021