* * *

Хайдушки грях

Разболял се е млад Стоян,
млад Стоян, млада войвода.
Лежал е Стоян, болял е,
цели девет години.
На десетата година
майка му го попитала:
- Що лежиш, мама, що лежиш,
каква ти е, майка, болестта?
И Стоян на мама си думаше:
- Като ме питаш, мамо, да кажа,
когато беше кишата
кишата и сушата,
събрахме се, мамо, събрахме,
до деветима юнака, -
когото срещнем да убием.
Тръгнахме, мамо, тръгнахме,
стигнахме гора зелена.
Срещнахме, мамо, срещнахме,
свако и кака двамата, с мъжка
рожба в ръце.
Чудихме се, мамо, мислихме,
кого да убиеме.
Ако свако убиеме, кака
вдовица ще остане.
Ако кака убиеме, дете
сираче ще остане.
Намислихме, мамо, най-после
детето да убием, те без него могат.
И му главата отрязахме
и на шиш набучихме.
Голям огън запалихме
и на жар опекохме.
И кака и свако накарахме
от детето да вкусят.
И затуй съм, мамо, аз болен,
затуй, мамо, аз лежа,
затуй аз съм болен.
И майка му го е прокълнала,
още девет години да лежи и
никога да не оздравее.

© Тодор Моллов, съставител
=============================
© Електронно издателство LiterNet, 04.02.2021
Български фолклорни мотиви. Т. ІV. Хайдушки песни. Съст. Тодор Моллов. Варна: LiterNet, 2006-2021