* * *

Хайдушки грях

Разболял ми се й млад Стоян,
та лежи Стоян, умира,
та лежи девет години -
девет постелки изгнои
и девет римиз возглаве.
Мама Стояну думаше:
- Синко Стояне, Стояне,
не соса ли ти лежане?
Че мама соса гледане,
постелки променяване,
по-често вода даване.
Я кажи мами, синьо льо,
да ми не бъдеш греховен,
греховен, синко, та много.
Стоян мами си думаше:
- Що са, мамо, попове,
попове и калугери,
ти ми си, мамо, сама поп,
сама поп, сама калугер!
Я седни, мамо, при мене,
ти слушай, аз да казувам
какви ми са, мамо, грехове,
грейове, мамо, та много -
греховен съм си, майно льо.
Знаеш ли, мамо, повниш ли
кога надолу одихме,
надолу, мамо, на Стамбол?
Га се нагоре върнаеме,
найдохме село бегало,
бегало, от чума мряло.
В селото нова гробница,
ние ги на дял сторийме -
кому гроб, мамо, кому два,
мен са паднаха, майно льо,
дури три гроба наспоред,
три гроба скоро копани.
Разкопах, мамо, първи гроб -
във гроба лежи млад юнак,
черни му чизми на крака,
медни паласки на кръста,
чифте пищови на пояс.
Аз приникнах, майно льо,
приникнах да го обера -
черна ми земя не дума,
черна ми земя продума:
- Ка щеш да сториш, Стояне,
това ти не е чуждинец,
на ти е твоят мил братец!
Разкопах, мамо, втори гроб -
във гроба лежи невяста,
невяста скоро копана -
жълто и було на очи,
куфар чупрази на кръста,
тежко и нанизе на шия.
Приникнах да я обера -
Черна ми земя не дума,
черна ми земя продума:
- Ка щеш да сториш, Стояне,
това ти не е чуждинка,
това ти й милна снашица!
Разкопах, мамо, трети гроб -
във гроба лежи девойка,
девойка скоро копана,
ситна я й роса избило,
станала й бяла червена.
И аз се, мамо, приникнах,
приникнах да я целуна -
черна ми земя не дума,
черна си земя продума:
- Ка щеш да сториш, Стояне,
това ти не е чуждинка,
на ти е мила сестрица!
Мама Стояна кълнеше:
- Синко Стояне, Стояне,
девет си годин полежал
и още девет да лежиш,
девет постелки да изгноиш
и девет римиз възглаве,
душата ти да не йзлиза;
кост по кост да се разнижеш,
из кости трева да никне,
из трева зъми да лазят,
душата да ти не излиза;
мама кокали да бере,
в гробища да ги копае,
земя да ги не приима!
Стигнала Стоян клетвата -
девет години полежал,
още ми двет полежа,
девет постелки изгнои
и девет римиз возглаве,
та се кост по кост разниза,
из кости трева никнала,
из трева зъми лазили,
та се кост по кост разниза,
кост по кост, кокал по кокал,
и пак му душа не йзлиза!
Майка му костите брала,
та ги в решето туряла,
та ги й в гробища копала -
пак ми ги земя не прие,
а ми ги извън изхвърли!

© Тодор Моллов, съставител
=============================
© Електронно издателство LiterNet, 04.02.2021
Български фолклорни мотиви. Т. ІV. Хайдушки песни. Съст. Тодор Моллов. Варна: LiterNet, 2006-2021