* * *

Хайдушки грях

Посъбра Ненчо, понабра
се тия отбор юнаци,
па ми ги Ненчо поведе,
в зелена гора заведи
срещу ми, бе, ден Гергьовден.
И си им Ненчо продума:
- Дружина вярна, сговорна,
съгласни ли сти, дружина,
всички ще балкан да завардим,
всеки си курбан да хване,
че утре й ден Гергьовден?
Всички са Ненча слушали
и ми агне уловили,
сал Ненчо млада войвода,
той ми бе яре уловил.
И всички ми агнета заклали,
сал Ненчо млада войвода,
живо, бе, яре на шиш наниза,
живо го в огън печеше.
Като, бе, яре печеше,
Ненчо, бе, шишът въртеше,
та ми, бе, яре пищеше.
Като, бе, яре викнеше,
цяла гора трепереше,
всичка дружина заплака.
Ненчо му смешно станало,
па си им Ненчо продума:
- Вие ми не сте юнаци -
таквизи ли сте юнаци,
за туй яри да плачете?
Камо ли човек да хваним
и жив да го, холан, мъчиме,
парите да му вземеме!
Тогаз им Ненчо пак дума:
- Ой си ви вази, дружина,
тежка ме дрямка налегна,
ще легна малко да дремна.
Като се от сън събудя,
който при мене заваря,
сабята ще си кървавя!
Всичките се разплакали,
всичките се разбягали.
Стоян, сестрино момченце,
то си при Ненчо остана.
Като се Ненчо събуди,
всичките се разбягали.
Тогаз на Стоян той дума:
- Стояне, сестрино момченце,
защо ми, холан, остана
сабята да ми кървавиш?
Стоян се много уплаши
и се на Ненчо, бе, моли:
- Вуйчо ле, Ненчо войвода,
недей ме, вуйчо, зяносвай,
че където ме запратиш,
се ще работа да извърша!
Тогаз го Ненчо изпрати,
да иде Стоян, да иде
в София града голяма,
че имало млада вдовица,
млада Минка, болярката,
че имала пари неброени -
да даде Минка, да даде,
до осем феса жълтици!
Бързо ми Стоян отива
в София града голяма,
право при Минка болярка,
при Минка млада вдовица
и на Минка, бе, казува:
- Минке ли, млада вдовице,
войвода ме Ненчо запрати
да дадеш, Минке, да дадеш
до осем феса жълтици,
че ако ги, Минке, не дадеш,
и едно детенце ти имаш -
и него вуйчо ще вземе!
Минка на Стоян продума:
- Не дава Минка, не дава
ни осем пари слупини,
камо ли феса с жълтици!
Нали се Ненчо ядоса,
бързо в София отиде,
нали е пусти хайдутин,
бързо планови скроява.
Шекер е Ненчо накупил,
из София града тръгва,
покрай Минкини ще мине.
Дребен си шекер ръсеше,
дребни се деца сбирали,
та дребен шекер да берат.
Минкино дете мънинко
и то с децата играло,
и то шекери сбирало.
Та па ги Ненчо изведе
навън ми из град София
и кротко деца запита:
- Дечица малки, глупави,
кое й на Минка детето,
на Минка млада вдовица,
на Минка баш болярката?
Нали са деца глупави,
всички го с пръст посочиха.
Ненчо детето прегърна,
в зелена гора отнесе,
и пак си Стоян изпраща
да иде Стоян при Минка,
на Минка Стоян да каже,
че нейно дете мънинко,
то се при Ненчо намира -
да даде Минка, да даде
шестнайсет феса жълтици,
тогаз детето ще й дадат!
Минка пак си продума:
- Не дава Минка, не дава,
ни шестнайсет пари слупини,
камо ли феса с жълтици,
че мойто дете мънинко
с девет ризници родено -
него го куршум не лови,
нито го саблята сече!
Като зачу Ненчо войвода,
много се Ненчо ядоса:
дете на нишан заложи,
почна с куршуми да стреля -
куршуми в пола падали,
а то си, бе, с тях играло.
Тогаз се Ненчо разсърди,
че го с саблята приближи,
почна ми Ненчо да сече -
сабля ми дете не сече!
Ненчо се в чудо, бе, видя,
та па детето прегърна,
та го на Минка занесе
и си на Минка продума:
- Минке ли, млада вдовице,
Минке ли, млада болярка,
халал да ти е детето
от мене Минке, и от бога!
Минка си Ненчо подари
от парче, от ризницата,
ишкире войводлък да прави.
И Ненчо в гора замина,
във тая гора зелена,
пак се с дружина събира
и си дружина командва.

© Тодор Моллов, съставител
=============================
© Електронно издателство LiterNet, 04.02.2021
Български фолклорни мотиви. Т. ІV. Хайдушки песни. Съст. Тодор Моллов. Варна: LiterNet, 2006-2021