* * *

Хайдушки грях

Разболял ми се е Димитър,
мама Димитру думаше:
- Димитре, чедо Димитре,
девет години как лежиш,
девет постелки изгниха,
и девет пъстри възглави.
От какво ти й болестта,
да не си нещо греховен?
Димитър дума майка си:
- Море, мале, стара майчице,
кат ме питаш, ще ти кажа,
стани ми, майко, духовник,
на тебе да се изповядам.
Помниш ли, майко, знаеш ли,
кога беше сушата,
наслед сушата и кишата,
и наслед кишата и глада?
Ний бяхме братя седмина
и ти ни, майко, продума:
- Вървете където знайте,
там да се, майка, храните!
Оттам си, майко, аз станах
на хайдутите главатар,
на парите им хазнар.
Вяра и клетва сторихме
на Великия четвъртък,
срещу Разпетия петък -
де кого срещнем и стигнем
главата да му отрежем
и на огън да го опечем.
Ходихме, майко, гледахме
цели ми девет години.
Срещнахме, майко, сестрата,
сестата, майко, зетя ми,
мъжка си рожба носеха.
И аз се, майко, зачудих
да заколим сестрата,
сестрата още зетя си.
Зет ми млада войвода ще стане
дете на кого ще остане?
А пък да заколим детето
и те без него минават.
И аз го, мамо, поисках,
поисках да го помилвам,
на мене беше кръстено.
Нито го, мамо, помилвах,
извадих сабя френгия
и му главата отрязах,
и си го на кол замуших.
Че накарахме зетя си
два огъня да накладе
и на огъня да го приобръща,
и с меден кавал да свири.
И накарахме сестрата
да пей, да му приглася.
Тогава си, мамо, заминахме
и като девет години минаха,
като се назад върнахме,
дето си дете изгорихме -
злат се манастир изляло...
Мама Стояни думаше:
- Девет години като си лежал
и още девет да лежиш,
и от тяло ти бъзе и коприва да никне,
и пак душа да не предаваш!

© Тодор Моллов, съставител
=============================
© Електронно издателство LiterNet, 04.02.2021
Български фолклорни мотиви. Т. ІV. Хайдушки песни. Съст. Тодор Моллов. Варна: LiterNet, 2006-2021