* * *

Хайдушки грях

Разболял ми се млад Стоян,
че лежа Стоян, че боля
цели ми девет години.
Девет постилки изгноил
и девет пъстри възглавници.
Стоян мами си думаше
- Мале ле, мила мале ле,
обърни кола пред врата,
че ми хубаво постели,
постели и наложи,
и ме на нея натвари.
Запрегни лиси биволи
с чимширени хомоти,
с позлатени жеглета,
с посребрени капистри,
че ме, майко, заведи
в манастир на духовника, -
духовник да ме изповяда!
Майка му биволи подкара,
кола във земя потъна,
биволи коленичиха...
Майка Стояну думаше:
- Стояне, синко Стояне,
твоя духовник - майка ти,
манастир ти колата,
казвай си, сино, греховете,
грехове, тежки нареди!
Стоян мами си думаше:
- Знаеш ли, мале, помниш ли,
като бе, мале, сушата,
сушата, мале, кишата,
след кишата зла зима,
зла зима, морна година,
че ми измряха овцете,
овцете, мале, и кучета,
останахме, мале, с криваци -
чудом се чудим какво да правим!
Вярна са клетва заклехме,
че си ножове наточихме, -
когото срещнем да стигнем,
жив да не го оставим,
ножове да си накървим!
Срещнахме, мале, едно кученце;
кученце бяга, по-бяга,
не можахме да го стигнем!
Нататък като вървяхме,
вървяхме, майко, в гората,
срещнахме кака и свака
и тяхната мъжка рожбица.
Чудом се чудих, майко бе,
какво да правя, да сторя,
как да убия - мило ми й!
Свака да убия - кака вдовица ще остане...
Че си поисках, майко бе,
тяхната мъжка рожбица:
- Подай, вуйчовто, кунките!
Че си го, майко бе, вземах,
оттъй го и оттъй целунах,
в челото между веждите,
че ги, майко бе заклахме,
че си ножове накървихме!
Стояновта майчица,
тя на Стояна думаше:
- Твойте грехове са големи!
Още девет години да лежиш,
ощ' девет постилки да изгноиш
и девет пъстри възглавници!

© Тодор Моллов, съставител
=============================
© Електронно издателство LiterNet, 04.02.2021
Български фолклорни мотиви. Т. ІV. Хайдушки песни. Съст. Тодор Моллов. Варна: LiterNet, 2006-2021