* * *

Хайдушки грях

Разболял ми се млад Стоян
от тежка болест безцерна
та легна Стоян та боля
цели ми девет години.
Девет постилки изгнои
и девет пъстри възглавници
та го майка му запита:
- Стояне, мило мамино,
минаха майка изминаха
цели ми девет години
девет постилки изгнои
и девет пъстри възглавници
ни съм те, мама, питала -
от що какво ти е болестта.
Стоян мама си продума:
- Майно льо, стара майчице,
стани ми, мамо, дуомник
на тебе да се изповядам.
Знаеш ли, мамо, помниш ли
кога ми беше сушата,
подир сушата кишата,
седемтях гладни години,
та ние бяхме овчари,
та ни овцете измряха,
кучета мома избесняха
и ний се мома събрахме
дор седемдесет юнака,
дор седемдесет и седем.
Със седем бели байрака
вяра и клетва сторихме
на Великия четвъртък,
а на Разпетия петък
мене войвода избраха
де кога стигнем, я срещнем
с куршум да го поздравим,
със сабя да го милваме
месото нафор да взмем
кръвта му комка ще правим.
Кога си, мамо, вървяхме
срещнахме, мамо, сестрата,
сестрата, мамо, Маламка,
и зетят, мамо, Никола.
Ние си дете вземахме,
на дете глава отрязахме,
зетя майко карахме
дърво да сече и да свири,
а сестрата, мамо, карахме
огън да кладе и да пее.
От там ме глава заболя,
вола ме треска затресе.
Иди, мамо, извикай
сестрата да ми опрости
или да умра, ил да удрям.

© Тодор Моллов, съставител
=============================
© Електронно издателство LiterNet, 04.02.2021
Български фолклорни мотиви. Т. ІV. Хайдушки песни. Съст. Тодор Моллов. Варна: LiterNet, 2006-2021