* * *

Хайдушки грях

Стояновата майчица,
тя на Стояна думаше:
- Стояне, синко Стояне,
станало й девет години,
как лежиш, синко, как болиш,
не съм те вярно питала,
от какво ти е болестта.
Стоян си майци думаше:
- Мале ле, мила майчице,
като ме питаш, да кажа.
Знаеш ли, мале, помниш ли,
когато беше сушата,
а след сушата, кишата,
а подир нея гладното.
Тогаз ни, мале, раздаде
кой овчар, майко, кой гайдар,
а пък аз, майко, отидох
на хайдутите главатар.
Тамо се, майко, събрахме
дор седемдесет юнака,
вярна си клетва дадохме -
когот най-напред срещнеме,
главата да му отрежем.
Станахме, майко, тръгнахме,
гора зелена минахме,
стигнахме поле широко,
тамо си, мамо, срещнахме
една ми сватба болярска.
Булката дара дареше
и с вино, мамо, черпеше.
Всичките, мамо, дариха
и с вино, мамо, черпиха
за мене дарба не стига
и вино, майко, нямаше.
Тогаз се, майко, ядосах,
остра си сабя извадих,
извадих, майко, развъртях,
всички сватбари изтребих,
булката само оставих,
булката с младоженека.
Че си ги, майко, завързах
за две дървета близнета,
да думат, да се не чуват,
да гледат, да се не виждат.
Стояновата майчица,
тя на Стояна думаше:
- Стояне, синко Стояне,
станало й девет години,
как лежиш, синко, как болиш,
и още девет да лежиш.
Булката беше сестра ти,
сестра ти - най-мъничката.

© Тодор Моллов, съставител
=============================
© Електронно издателство LiterNet, 04.02.2021
Български фолклорни мотиви. Т. ІV. Хайдушки песни. Съст. Тодор Моллов. Варна: LiterNet, 2006-2021