* * *

Хайдушки грях

Разболял се млад Стоян,
ни умира Стоян, ни става.
Мама Стояна думаше:
- Синко Стояне, Стояне,
девет години болести,
девет дюшека изгниха
и девет чучи алени.
Я кажи, синко, я кажи,
дали си много греховен,
или си много праведен?
Стоян на майка думаше:
- Мале ле, стара майчице,
като ме питаш, да кажа,
да ти кажа, да те не лъжа.
Нито съм много греховен,
нито съм много праведен.
Знаеш ле, мамо, помниш ли,
кога бе размир година?
Тогава татари вървяха,
край наше село минаха
и мене, мамо, забраха,
младо татарче да стана,
знамето да им понося.
Вървели, що сме вървели,
минахме гора зелена,
настахме поле широко,
след поле нови гробища.
Ние си гроби делихме,
на кой гроб, мамо, на кой два,
а мен се, мамо, паднаха
между два друма три гроба.
Първи гроб, мамо, разкопах,
в него млада невеста,
венчана, мамо, венчана,
при либе не е лежала.
До нея връв с жълтици,
връв с жълтици даваше,
от сърце ми ги даваше,
живота да й пощадя.
Аз я, мамо, не слушах,
а й главата отрязах.
Втори гроб, мамо, разкопах
в него младо юначе,
до него медни кавали.
Медни кавали даваше,
от сърце ми ги даваше,
живота да му пощадя,
а аз го, мамо, не слушах,
най му главата отрязах.
Трети гроб, мамо, разкопах,
в него младо девойче.
От хубост, мамо, от хубост -
жал ми бе да я погубя,
нали сме клетви дали,
де кого срещнем да колим,
де кого стигнем да колим.
До него тънки дарове,
тънки дарове даваше
и ми се мило молеше
живота да й пощада,
а аз я, мамо, не слушах.
Преди да я, мамо, погубя,
аз се, мамо, наведох,
сладко я в уста целунах.
Докато се, мамо, изправих,
устни ми се, мамо, пукнаха
на четирите кьошета,
люто ме глава заболя,
силна ме треска разтресе,
разтресе и непретриша...
Мама на Стоян говори:
- Синко Стояне, Стояне,
девет години болееше
и още девет да лежиш!
Първото беше снаха ти,
второто беше брата ти,
а третото, синко, третото,
третото - сестра ти, близнето!
Докато майка се издума
Стоян се с душа раздели.

© Тодор Моллов, съставител
=============================
© Електронно издателство LiterNet, 04.02.2021
Български фолклорни мотиви. Т. ІV. Хайдушки песни. Съст. Тодор Моллов. Варна: LiterNet, 2006-2021