* * *

Хайдушки грях

Костадин си болен лежи,
болен лежи не станува
сега осем-девет годин.
Майка му го люто пита:
- Костадине, мили сино,
я си кажи греховете,
греховете, срамовете.
- Щом ме питаш, мила мале,
право ще ти кажа.
Бехме луди млади аджамии,
па решихме кой ка стигнем,
кой ка срещнем - под нож да замине.
Па срещнахме двама млади,
двама млади младоженци.
Връщаха се от повратки,
от повратки от майчине й.
Никой си се, майко, не наимаше
не наимаше да ги погуби.
Аз бех, майко, аз юнака,
аз погубих и двамата.
Дето беше младото момче,
го погребахме на пътя.
Момичето го погребаха под пътя.
Ходихме си, мале, ходихме,
цели три години и полвина,
и се върнахме пак назаде.
Дето беше, мале, момчето,
там израсла вита ела,
дето беше, мале, момичето,
израсло бело лозе.
Нали женско, милостиво,
прескочило през пътя
и се увило на елата,
и родило бело грозде.
Никой си се, мила мале,
не наема да откъсне, да накуси.
Аз бех, мале, аз юнака,
аз откъснах и ме хвана
люта треска и до днеска.
Майка му го люто кълне:
- Костадине, мили сино,
като лежиш, синко, да не станеш,
да не станеш, дано и умреш!
Дето беше младото момче,
това беше твойто братче,
а момичето беше,
сино, твойта снаха.

© Тодор Моллов, съставител
=============================
© Електронно издателство LiterNet, 04.02.2021
Български фолклорни мотиви. Т. ІV. Хайдушки песни. Съст. Тодор Моллов. Варна: LiterNet, 2006-2021