* * *

Хайдушки грях

Тръгнала мама със сина,
със сина на манастира.
Вървели, що са вървели,
минали гора зелена,
наели поле широко,
манастира са провидял,
кандилата угаснели,
портите са затворили.
Мама Стояне думаше:
- Сино Стояне, Стояне,
казувай, сине, грехове!
Стоян на мама думаше:
- Мамо ле, мамо милинка,
кой грях по-напреж да кажа?
Га бехме млади, та луди,
га по хайдутлук ходехме,
вярна се клетва кълнахме
кого най-напреж срещнеме
кръвта му комка жа вземем,
тяло му навор жа ядем.
Най-напреж, мамо, срещнахме
кака и батя двамата
и тяхно мъжко детенце.
Чудя се, мамо, мая се
какво да правя, да сторим.
Че им детенце отвзехме,
от ръки го в ръки хвърляхме,
в мойте го ръки хвърлиха
и аз го на нож набичих.
Със кръвта му се комкахме,
леша му навор вземахме.
Мама Стояне думаше:
- Синко Стояне, Стояне,
девет си години лежало
и още девет да лежиш!
И се надире върнали.

© Тодор Моллов, съставител
=============================
© Електронно издателство LiterNet, 04.02.2021
Български фолклорни мотиви. Т. ІV. Хайдушки песни. Съст. Тодор Моллов. Варна: LiterNet, 2006-2021