* * *

Хайдушки грях

Запяло е пиле славейче,
запяло е вов Будина града,
кой го зачул, се болен е легнал,
и е лежал ни мало, ни много,
ни малко, ни много, тъкмо три години.
Зачул ми го и сиромах Стоян,
и лежал е и е болял Стоян,
и болял е тъкмо три години.
Мама Стояну тихом говори:
- Синко Стояне, мамино чедо,
кажими, синко, защо си лежиш
нито умираш, нито оздравваш?
Стоян си мами тихом говори:
- Ей, море, майко, ти, стара майко,
повниш ли, майко, знаеш ли, майко,
кога си майко, хайдутин ходих,
хайдутин ходих девет години,
по тая, майко, Стара планина;
там си намерих до два ми гроба
нови копани, недокопани, -
и им гореше ново кандилце,
ново кандилце, в нова кутия,
а вов кутия цвете босилек.
Азе се викнах, викнах провикнах:
- Ей вие, вазе, вярна дружина,
който се наеме да разкопае,
да разкопае два нови гроба,
та да си види кой е закопан -
дали е баща или е майка,
или е братец, братец сестрица,
дали е мъжко или е женско?
Той да ми вземе чифте пищове!
Не ми се нае вярна дружина,
а аз се наех да ги изкопам
и си изкопах два нови гроба,
в гроба ми не бяха баща и майка,
баща и майка, мъж и женица,
мъж и женица, брат и сестрица,
ами си бяха булка й калинка.
Невястата беше кат ясен месец,
момата беше кат' ясно слънце,
не си са стръпях и целунах я,
и целунах я по бели бузи -
пукнаха ми са алени джуки,
и ми запя пиле славейче,
като си пее, тихо си дума:
- Проклет да си ми, Стоян войводо,
че не знаеш ли, Стоян войводо,
че не знаеш ли, кого целуна?
Момичето е твойта сестра,
твойта сестра, лепа Калина,
а невястата е твойта снаха,
твойта снаха лепа Катерина!
Да лежиш, Стояне, да не оздравяш,
да се пронижеш, да се вмеришеш!

© Тодор Моллов, съставител
=============================
© Електронно издателство LiterNet, 04.02.2021
Български фолклорни мотиви. Т. ІV. Хайдушки песни. Съст. Тодор Моллов. Варна: LiterNet, 2006-2021