* * *

Хайдушки грях

Запеяло славей пиле,
запеяло в Димна гора,
Димна гора Богданова.
Що го чуло от роднина,
се лежало по година.
Ми го дочу сирак Стоян,
он е лежал три години.
Майка ли му говореше:
- Ей, Стояне, мили сину!
Кажи, сину, що грех имаш?
Да си идем на монастир,
да си викнем стар калугер,
да те, сину, изповеда,
я да умреш, я да станеш.
Стоян ли й говореше:
- Мори, майко, стара майко!
Греховен су, какво не су.
Дали знаеш, паметуеш?
Кога беме со ищира,
ние беме седемдесет,
седемдесет се дружина.
Кога назад се вратиме,
па паднаме в едно село,
в село чума мрие.
Па кондисаме край църквата,
си имаше до два гроба,
до два гроба и двата нови.
Па ние сме обложиле
кой кье ми се юнак иайме
да одкопа до два гроба,
та да види дали ми се,
дали ми се син и майка,
или ми се мъж и жена,
или ми се брат и сестра.
Никой, майко, не се найде
да одкопа до два гроба,
я сиромах, я се найдох,
си откопах до два гроба.
Та не ми са син и майка,
ни па ми са мъж и жена,
ни па ми са брат и сестра,
токо му ми са снаха и зълва.
А що беше невестата,
и хубава, и не толко.
А що беше девойчето.
деко стои, слънце грее.
Лицето й прах паднало.
Си извади тънка кърпа,
тънка кърпа от пазуво
и избриша бело лице,
се наведох, я целивах.
На часот ми уста пукна,
три капки ми кръв капнало.
Тогай майка му говори:
- Ай ослепел, млад Стояне!
Това ти е твоя сестра,
твоя сестра, мила снаха.
Колко що си сину лежал,
още три толко да лежиш.
Да ти никне низ костите,
да ти никне росна трева.
Низ уста ти изникнела,
изникнела тънка ела.
Како майка го прокълна,
па ми лежал още три толко.
Па му никна низ костите,
низ костите росна трева.
Низ уста му изникнала,
изникнала тънка ела.

© Тодор Моллов, съставител
=============================
© Електронно издателство LiterNet, 04.02.2021
Български фолклорни мотиви. Т. ІV. Хайдушки песни. Съст. Тодор Моллов. Варна: LiterNet, 2006-2021