* * *

Хайдушки грях

Залежал ми е млад Стоян
от тая болест безцерна.
Майка на Стоян продума:
- Кажи ми, синко, греховете,
да не си нещо греховен?
Стоян на майка продума:
- Знаеш ли, мале, помниш ли
кога беха размир години,
кога татари дойдоха
и мене, мале, забраха,
и мене на коня качиха
напред байрака да нося.
Напред селата ходехме,
наред си ги, мале, колехме.
През нашто си село минаме
живи се в гроба накриле.
Гробове на дел делиме,
кому гроб, мамо, кому два,
а на мен дори три.
Първи гроб, мамо, разкопах,
в него млад юнак лежи
и на глава му пишеше:
- Три годин отка е сгоден,
три дена отка е венчан.
Втория гроб, мамо, разкопах,
в него млада невеста,
с червен покрив покрита
и на покрива писано:
- Три годин отка е сгодена,
три дена отка е венчана.
Третият гроб, мамо, разкопах,
в него младо девойче,
много на мен прилича.
Сведох се, та я целунах,
устата ми се пропука
на четири половини.
Майка на Стоян говори:
- Синко Стояне, Стояне!
Девет годин ка лежиш,
още девет ча лежиш,
грешките да си опростиш.
В първия гроб е бато ти,
втория гроб е снаха ти,
в третия гроб е сестра ти.

© Тодор Моллов, съставител
=============================
© Електронно издателство LiterNet, 04.02.2021
Български фолклорни мотиви. Т. ІV. Хайдушки песни. Съст. Тодор Моллов. Варна: LiterNet, 2006-2021