* * *

Хайдушки грях

Разболял ми се й млад Стоян,
та й лежал Стоян, та й болял
цяли ми девет години.
Никой си Стоян не пита,
тейно си Стоян попита:
- Синко Стояне, Стояне,
що лежиш, синко, що болиш?
Не съм да, синко, попитал -
да нямаш някви грехове?
- Тейно ле, старичък тейно,
правичко ще ти разкажа,
да ми се грехове опростят.
Знаеш ли, тейно, помниш ли,
беше година сушава,
подир сушата и киша,
та ни овцете измряха,
кучета, тейно, побесняха.
Мене ми жално дожаля,
още ма люто заболя,
че си къшлята запалих,
къшлята, тейно, с овцете.
Кога са овце блявнали,
синьо се небе белеше.
Кога са агънца блявнали,
ситни си звезди ситниха.
Тейно ле, старичък тейно,
мене ми, тейно дожаля
и аз си, тейно намислих
в гора зелена да ида
по пусти, тейно, хайдутлук.
Девет годин съм хайдутлувал,
никъде патрони не хвърлих.
Последно, тейно, намислих
във село да се завърна,
угари да си разора,
бяла пченица да посея.
Кога се в село завърнах,
то беше душна събота -
всички жени на гробища,
и мойта майка там беше.
От майка хлебец поисках,
майка ми хлебец не даде.
Мене ми жално дожаля,
още ме люто догневя
и аз си майка заколих.
Оттогаз, тейно, залежах,
залежах, тейно, заболях.
Тейно на Стоян думаше:
- Синко Стояне, Стояне,
девет години си лежал,
и още девет да лежиш,
девет дюшека да огнийш
и още девет възглавки,
да ти месата окапят,
на сламка да се подпираш,
сламката да те изтрае -
тогаз да се с душа разделиш.
Да знаеш, синко, да знаеш
как се майчица кайдисва,
Бог да не ти, синко, прощава!

© Тодор Моллов, съставител
=============================
© Електронно издателство LiterNet, 04.02.2021
Български фолклорни мотиви. Т. ІV. Хайдушки песни. Съст. Тодор Моллов. Варна: LiterNet, 2006-2021