* * *

Хайдушки грях

Майка Стоян думаше:
- Стояне, синко Стояне,
девет години е станало
как лежиш, синко, как булиш.
Не съм те, мамо, питала
каква ти е, мамо, болестта.
Стоян на мама думаше:
- Мамо ма, мила майчице,
като ме питаш, да кажа.
Знаеш ли, мамо, помниш ли,
когато беше сушата,
подир сушата и кишата,
подир кишата и глада.
Най-бяхме, мамо, трима братя,
а ти ни, майко, раздаде
кой овчар, кой гайдар,
а пък аз, майко, хайдутин.
Такава ни беше клетвата,
когото срещнем да колим,
сабите да си окървавим.
Като през гора вървяхме,
една се сватба срещнахме.
Булката дарба даряваше,
зетя вино даваше.
До мене дарба не дари,
до мене вино не стигна.
Че ми се, мамо, присмяла
моята вярна дружина:
- Стояне, млада войвода,
сладко ми беше виното,
дай да ти видим даровете.
И аз се, майко, ядосах,
булката и младоженеца
аз ги в гората заведох
на по едно дърво завързах
да викат - да се не чуят,
да гледат - да се не видят.
И аз ходих, майко, аз скитах
из тая Стара планина.
Като се назад върнахме,
на място лоза изникнала,
и черно грозде имаше,
и аз си, майко, откъснах.
Люта ме глава заболя,
люта ме треска затресе.
Майка Стоян думаше:
- Стояне, синко Стояне,
девет си години лежал
и още девет да лежиш,
да лежиш, да не оздравяваш,
че тя е била сестра ми,
най-малката Еленка.

© Тодор Моллов, съставител
=============================
© Електронно издателство LiterNet, 04.02.2021
Български фолклорни мотиви. Т. ІV. Хайдушки песни. Съст. Тодор Моллов. Варна: LiterNet, 2006-2021