* * *

Хайдушки грях

Тръгнала е Рада, Радьо льо,
у мамини си на гости,
у братови си повратки.
Вървели, що са вървели,
минали са поле широко,
настали гора зелена,
сред гора - поле широко,
сред поле - дърво високо,
под дърво - бистър кладенец.
Седнали да си починат
и студена вода да пият.
Из гора хайдути излезли,
Радина братец, хайдутин,
той си дружина водеше
дор седемдесет юнака.
Като си Рада съгледа
с уста й свири: "Скрий се!",
с ръка й маха: "Върни се!
Рада батя си не разбра.
Радина батьо думаше:
- Радо ле, мила батюва,
я си дай, Радо, детето
да го вуйчо помилва
дето е на вуйчо кръщано,
хубаво име Иванчо.
Рада си дете подаде.
Не го вуйчо му помилва,
най го на сабя нашиши.
Викнала Рада да плаче
и на батя си думаше:
- Ти какво чудо направи?
Радино батьо думаше:
- Радо ле, мила батюва,
ти нали знаеш, ма Радо,
че ние се Радо събрахме
дор седемдесет юнака,
верна се клетва заклехме
през Великата неделя,
на Великия четвъртък -
братец ли срещнем, сестра ли,
главата да му отрежем,
сабите да си накървим,
с кръвта да се причестим!

© Тодор Моллов, съставител
=============================
© Електронно издателство LiterNet, 04.02.2021
Български фолклорни мотиви. Т. ІV. Хайдушки песни. Съст. Тодор Моллов. Варна: LiterNet, 2006-2021