|
Настройки: Разшири Стесни | Уголеми Умали | Потъмни | Стандартни
* * *
Хайдушки грях
Тръгнала й Рада, Радо льо,
у мамини си на гости,
у братови си на повратки,
деветгодишни одрътки
на Великия четвъртък,
срещу Разпетия петък,
кога хайдути излазят
да си ножове накървят,
с кръвта им да се пречистят.
Вървели, що са вървели,
минали поле широко,
настали в гора зелена,
среща им идат хайдути.
Радинов братец там беше,
със глава маха "Дръпни се!",
със очи смига "Искрий се!
Рада си никак не разбра.
Радинов братец думаше:
- Я дай си, Радо, детето,
да го вуйчо му помилва,
детето й на вуйчо кръстено.
Рада детето подаде.
Стоян си сабя извади
и му главата отряза
и го на Рада подава...
Вардун, Търговищко; сватбена - след сватбата, когато изпращат
младоженците на гости при родителите на булката (СИБ 1/1962, № 564 - "Хайдутин
сестрино дете заколва").
© Тодор Моллов, съставител
=============================
© Електронно издателство LiterNet, 04.02.2021
Български фолклорни мотиви. Т. ІV. Хайдушки песни. Съст. Тодор Моллов. Варна: LiterNet,
2006-2021
|