|
Настройки: Разшири Стесни | Уголеми Умали | Потъмни | Стандартни
* * *
Хайдушки грях
Мама Стоян думаше:
- Синко Стояне, Стояне,
стана ми девет години
откак си, майко, болен легнал.
Не съм те, синко, питала
от какво, синко, лежиш,
от какво, синко, болиш.
- Като ме питаш, да кажа.
Събрахме се, мамо, отбрахме
до седемдесет юнака.
Решихме, мамо, тръгнахме
в Стара планина да идем,
где кого срещнем и стигнем
главата да му отрежем,
ножовете си да накървим.
Тръгнахме, изминахме гора зелена,
наехме поле широко.
Срещнахме твойта сестрица
с мъжко дете на ръце,
главата й отрязахме,
ножовете си накървихме.
Ясно й кърве потекло,
че ме по глава попръска
тогаз ме глава заболя,
заболя, и не ме отболя.
Върбовка, Павликенско (Архив КБЛ-ВТУ).
© Тодор Моллов, съставител
=============================
© Електронно издателство LiterNet, 04.02.2021
Български фолклорни мотиви. Т. ІV. Хайдушки песни. Съст. Тодор Моллов. Варна: LiterNet,
2006-2021
|