|
Настройки: Разшири Стесни | Уголеми Умали | Потъмни | Стандартни
* * *
Хайдушки грях
- Знаеш ли, мамо, помниш ли,
кога беше сушата,
сушата, мамо, кишата,
по-подир, гладна година.
Ний се събрахме, отбрахме
все отбор млади юнаци.
Вярна си клетва сторихме -
де кого стигнем и срещнем,
главата да му отрежем,
парите да му вземеме.
Срещнахме, мамо, стигнахме,
сестра си, мамо, и зетя си
с мъжко си дете Иванча.
Че се чудехме и маехме,
кого да си заколим.
Да си заколим бащата -
жена без мъжа си не бива.
Да си заколим жената -
детето без майка не може.
Че си заклахме детето.
Баща му, мамо, накарахме,
да свири и дърва да сбира,
а пък майка му накарахме,
да пее и огън да кладе:
- Печи се, печи, Иванчо,
вуйчо ти ще те изяде.
Тогаз се много ядосах
и ги зорлан накарах,
да седнат и да го изядат.
От тогаз, мамо, все лежа,
все лежа и все боля.
Като си това изказал
душата му се отдели.
Върбовка, Павликенско (Архив КБЛ-ВТУ).
© Тодор Моллов, съставител
=============================
© Електронно издателство LiterNet, 04.02.2021
Български фолклорни мотиви. Т. ІV. Хайдушки песни. Съст. Тодор Моллов. Варна: LiterNet,
2006-2021
|