* * *

Хайдушки грях

Болен се Стоил разболя,
лежал ми Стоил, що лежал, -
цели ми девет години.
Мама Стоилу думаше:
- Синко Стоиле, Стоиле,
девет години как лежиш,
не съм те, сине, питала,
от що ми болен ти лежиш, -
дали си от Бога болен,
или си, синко, греховен?
Стоил мама си думаше:
- Мале ле, стара майчице,
като ме питаш, ще кажа!
Не съм си от бога,
а най съм, мамо, греховен!
Знаеш ли, мамо, помниш ли
ония гладни години,
кога бе, мамо, сушата,
подир сушата пък кишата?
Тогава се, мамо, събрахме
до седемдесет юнаци,
вярна се клетва заклехме, -
де кого срещнем и стигнем,
главата да му отрежем!
Тогава, мамо, тръгнахме,
минахме поле широко,
настъпахме гора зелена,
в гората, мамо, кошари,
кошари с малки агънца,
обори с малки теленца.
Всичките, мамо, другари,
всичките миром минаха,
а я си миром не минах,
най си кошари запалих,
кошари, мамо, и обори.
Като кошари гореха,
агънца жално блееха;
като обори горяха,
теленца жално ревяха.
Тогава, мамо, тръгнахме,
срещнахме сватба болярска;
всичките, мамо, дружина,
пак си миром минаха,
а я си хванах невеста,
невестата и младоженека.
Па си ги, мамо, завързах
за два бука близнака, -
със очи да се гледат,
със ръце да се не докачат.
Тогава, мамо, тръгнахме,
вървяхме, какво вървяхме,
па си срещнахме сестра ми,
сестра ми, мамо, и зетя ми.
А я си, мамо, помислих, -
ако заколя зетя си,
сестра ми вдовица ще остане;
ако заколя сестра си, -
детето сираче ще остане!
И я, мамо, вземах детето,
че му отрезах главата,
буен си огън накладох,
и си ги, мамо, накарах,
да вземат да го опечат.
Зетя си дете въртеше,
сестра ми го мажеше
със нейни сълзи парлини.
Тогава ги, мамо, накарах
да вземат да го изядат.
Като зетя, мамо, ядеше,
ядеше и не гълташе;
а сестра ми кат ядеше,
тя си в пазва го слагаше.
Майка му тогава продума:
- Синко Стояне, Стояне,
девет години как лежиш,
още девет да полежиш,
да ти се кости разсипят,
да ти месото олети.

© Тодор Моллов, съставител
=============================
© Електронно издателство LiterNet, 04.02.2021
Български фолклорни мотиви. Т. ІV. Хайдушки песни. Съст. Тодор Моллов. Варна: LiterNet, 2006-2021