* * *

Хайдушки грях

Стоян баш хайдутин.
Избрал си Стоян и събрал,
дор девет, Стоян, другари,
дор девет, със Стоян - десет.
Че си тръгнали на хайдуклук.
Че си взели вярна клетва -
със челяк да се срещнат,
със кръвта му да се конкат,
па с месото му да се смърсят.
Вървели, що са вървели,
стигнали гора зелена,
в гората Стоян срещнал
кака си и гаго си
със Иванчо на ръце.
Се мае Стоян, се чуди
кого Стоян да заколи.
Ако заколи кака си -
гаго му вдовец ще остане;
ако закоил гаго си -
кака му вдовица ще остане.
Че даде на Иванчо ябълка,
че накара Стоян кака си
огън без кибрит да накладе,
гаго му дърва да насече,
да ги насече без наджак.
Че си Иванчо заклали,
че се с кръвта му конкали,
и със месото смърсили.
Че тръгнали напред,
че вървели, що са вървели,
срещнали сватба голяма.
Свекъро дала вино на синките,
само на Стоян не дал.
Другарите му се присмели:
- Стояне, баш хайдутино,
сладко ли беше виното?
Стоян се люто разсърди,
замахна силно с десница,
че остана сал' булката и зетьо.
Мая се Стоян, чуди се,
какво да ги направи.
Че си свърза за два бука,
два бука, два брата,
със очи да н' се видят,
със ръце да н' се стигнат.
Че тръгна Стоян, че вървя,
че стигна ирмянското село,
че замръкна у селото.
Синките му другари намерили
конаци да си починат,
само Стоян никой не приел.
Чуди се Стоян, мае се,
какво да стори, направи.
Че отиде у гробищата
на два нови гробове -
на сгоденик и сгоденица;
че синката нощ ровил,
че изровил ги и двамата,
че взел от сгоденицата коланю,
а от сгоденика - пръстеню.
Кат' се зората зазори,
идеха две жени и плачеха,
плачеха и люто кълнеха:
- Ако бъде от Господа -
фала ти, Боже Господи!
Ако бъде от челяк - девет годин да лежи,
девет постелки да изгний
и девет пъстри възгланци,
със стълба у гърне да увлезе,
на парата турски да седне,
из иглата из ушите да се извре!
Кат се върнах, мамо, оттам,
ударих у булката и у зетю;
тий стканали, мамо льо,
една лозница черна и една бяла.
Кат' похванах една лозница да взема -
ръката ми изсъхна.
(...)
Още девет годин, мама, да лежиш,
още девет постелки да изгнийш
и девен пъстри възгланци,
със стълба у гърне да увлезеш,
на парата турски да седнеш,
из иглата из ушите да се извреш!

© Тодор Моллов, съставител
=============================
© Електронно издателство LiterNet, 04.02.2021
Български фолклорни мотиви. Т. ІV. Хайдушки песни. Съст. Тодор Моллов. Варна: LiterNet, 2006-2021